Панихидата представлява църковен възпоминателен ритуал, чиято основна функция е да почете определен период от смъртта на покойника.
Провежда се на 3, 9 и 40 дена, както и на 1 година, а различните периоди означават и различен вид възпоминателен ритуал. Обикновено свещеник изнася заупокойна литургия за душата на починалия човек, но това е в зависимост от времето от смъртта.
Съвсем нормално е, ако не сте се сблъсквали досега с неприятното преживяване от загубата на близък човек, да не сте напълно запознати с тази церемония, която е строго църковна.
Затова би било полезно за вас да се обърнете към услугите на професионална агенция за погребения, която освен, че има опит в това, ще ангажира и свещеник, който знае в пълна степен как трябва да бъде проведена една панихида.
Струва си да отбележим една грешка, която немалко хора допускат, а именно грешното изписване на наименованието като „панахида“, вместо правилното – „панихида“.
В блога на OmegaFuneral.com се стараем да предоставяме полезна и важна информация касаеща организирането на едно погребение, затова в днешния материал решихме да обясним по-подробно за различните видове панихиди и какво е тяхното значение.
На третия ден, според християнските вярвания, всяка душа се възнася на небесата, за да се поклони пред Бог.
Поради това църквата, в лицето на свещеник, на третия ден извършва молитва за душата на починалия и се прави принос на храна и цветя.
Този ден често се нарича „третини“ и през него също е важно да се спомене покойника, както и да се отправят молитви към Бог за неговата душа. Това е денят, в който тя трябва да се възнесе на небето.
В християнските вярвания, от третия до деветия ден душата на покойника се намира в Рая, където разглежда райските обители на светиите, както и красотата на самия рай.
Съзерцавайки тази красота, душата се променя и забравя своята скръб, която е имала, когато е пребивавала в човешкото си тяло.
Ако е грешна, душата се укорява, че е живяла живота си на Земята, без да е служила на Бог правилно.
На деветия ден душата за втори път се възнася на преклонение пред Бог. След това преклонение тя се изпраща в Ада, където чак до четиридесетия ден вижда какви са мъченията за грешниците, страхувайки се да не бъде изпратена самата тя там.
На този ден отново се отслужва заупокойна литургия с молба за спасение на душата на покойника.
40-ият ден е най-важният в християнските традиции, тъй като в този ден душата се връща от Ада и отново застава пред Бог, където ще бъде съдена спрямо делата си на земята – дали ще бъде допусната в Рая или изпратена в Ада.
На четиридесетия ден Църквата отслужва помен за починалия, тъй като вече се смята, че съдбата на душата му за задгробния живот е решена.
Панихидата трябва да бъде проведена точно на 40-ия ден от смъртта, независимо от препятствията. Гробът на покойника се изравнява на този ден.
На първата годишнина от смъртта на покойника отново се извършва помен, като той е последният, който се прави от свещеник и по възможност се събират всички негови близки.
Този помен се нарича още година, връхнина или склопване. Първата годишнина от смъртта слага край на траурния период, който близките и семейството на починалия трябва да спазват според обичаите.
След първата година се смята, че душата на покойника е заела своето окончателно място в Отвъдния свят сред своите близки, роднини и предци от земния свят.
Неговата памет вече се почита на задушниците и не се палят отделно свещи за нея.