Ситуацията със световната пандемия от коронавирус COVID-19 заема все по-застрашителни размери, а вече почти няма държава, която да е пощадена от него.
Безпрецедентната ситуация, в която се намира светът, създава и много казуси, които досега никога не са съществували.
Един от тези казуси е свързан с погребването на починали хора и по-точно на починали в следствие на заразяване с коронавирус.
Тъй като всеки заразен човек, трябва да премине задължителен 14-дневен карантинен период, то възниква казусът – как да бъде погребан човекът и как близките да присъстват на това събитие, ако покойникът трябва да бъде под карантина, макар и вече мъртъв?
За щастие, към момента смъртните случаи в България са само 2 и съответно, все още не сме изправени пред сериозна криза по отношение на погребенията на починали от COVID-19.
В случай на такава криза най-вероятно бихме обърнали поглед към това какво правят в другите държави, за да почерпим от световната практика.
Проблемът в тази ситуация е, че както и ние, така и останалият свят, не са се сблъсквали с подобна ситуация до момента, поради което и няма утвърдени практики за справяне с този проблем.
Това, което виждаме, са доста разностранни решения, които в повечето случаи са продиктувани от отделни действия на институции и траурни агенции, а не от всеобща наложена и утвърдена практика.
Това, за съжаление, е практика в доста страни и особено стряскащи са разказите на хора в Италия, които разкриват как са принудени да доизкарат карантината си със своя починал близък вкъщи, поради забраната на властите да не се напуска дома.
Погребалните агенции там също отказват да приемат покойника, пак заради същите забрани на властите.
Причината за това е, че забраната за нарушаване на карантината е твърде обща и важи за всичко, което не е стриктно уточнено, както например е случая с хранителните магазини, аптеките и ходенето на работа.
Погребалните услуги не попадат в списъка с изключения, поради което се и създава този казус – какво се случва с хора, починали от COVID-19, които не са изкарали 14-дневния карантинен период?
В други страни погребенията се позволяваха, но там условията бяха различни – като за начало все още не бяха забранени масовите събирания и не беше наложена строга карантина.
Отделно, в повечето случаи бяха предприети мерки, които на хартия трябва да осигурят защита. Виден пример за това бяха събития, при които покойникът се затваря в ковчега и той се дезинфекцира отвън.
Проблемът е, че близките нямаха достъп до него и взимането на последно сбогом се превърна в мисия невъзможна.
Дали тези мерки са ефективни и ли не е трудно да се каже, но имаше немалко новини и за хора, които масово са се заразили след извършването на прощална церемония, което доведе и до по-сериозните мерки, като тези в Италия например.
За момента това изглежда като най-масовата практика. Кремирането се извършва в пълна изолация и се прави с цел вирусът да бъде убит.
Тук изникват дилеми, които са с морален и религиозен характер. Ако предсмъртното желание на покойника е било да бъде заровен в земята или по начин, който е традиционен за неговите вярвания, какво следва да се направи?
Какво правим и с православните християни, например, за които кремацията не е широко разпространена и добре приета практика?
Имаше немалко информация за принудителни кремации, които са били в разрез с желанията на починалия и неговите близки.
За момента ситуацията в България не е предприела кризисни мащаби, но не е малка вероятността това да се случи.
Траурните агенции като OmegaFuneral.com спазват всички препоръки на здравните власти в България, като за момента няма утвърдена и наложена процедура, по която да се извършват погребенията на починали от коронавирус.