По света се практикуват много и най-разнообразни практики за погребение на починал човек – погребване в земята, погребване под кухнята на дома, поднасяне на тялото на хищни птици, превръщането на тленните останки в биоразградим материал и дори канибализъм, практикуван в някои племена.
Може би една от най-разпространените практики, обаче, е изгарянето на тленните останки на покойника или така наречената кремация. Тя е широко разпространена и практикувана сред страните в Западна Европа и Северна Америка, най-вече заради католическите традиции.
В България и страните изповядващи православното християнство, това далеч не е така и най-популярната традиция у нас си остава погребването в земята.
Въпреки това, в последните години кремацията бива избирана като погребална практика все по-често и тази тенденция не е изненадваща – кремирането на покойник си има своите предимства, отвъд религиозните традиции и практики.
В следващите редове в блога на OmegaFuneral.com ще се опитаме да сравним позитивните с не чак толкова позитивните страни на изгарянето на тленни останки, за да може вие сами да решите кое е най-добрият избор в случай, че сте се сблъскали с неприятното преживяване от загубата на близък човек.
Както споменахме, изгарянето на тленни останки малко или много произлиза от католическите разбирания за изпращането на покойника в отвъдния свят.
Истината, обаче, е че кремирането има своите много дълбоки корени в човешката история и такива обичаи са практикувани много преди възникването на християнството.
Макар и тясно свързано с обичаи, традиции и разбирания, изгарянето на тленните останки на човек е практичен начин за погребение, който на всичкото отгоре е и щадящ към природата.
Българската традиция с погребването на човек в земята определено има своите недостатъци, особено в днешния динамичен свят, в който хората рядко остават да живеят по родните си места.
Миграцията причинява сериозен проблем, тъй като много често хората държат да бъдат погребани по родните си места, а техните наследници нямат възможност да посещават редовно техните гробове, тъй като вече не живеят на тези места.
Причината кремирането да е толкова разпространено в Западна Европа и Северна Америка е отчасти тази, отчасти и поради факта, че държавите в тези региони, особено в Западна Европа, са тясно пренаселени, поради което и гробните места са дефицитни.
Изгарянето на тленните останки и поставянето на пепелта в урни, спестява значително пространство и на всичкото отгоре позволява на близките на покойника да са винаги близо до него.
В повечето случаи урните се поставят в специализирани за това урнови ниши, където подобно на гробно място, близките на починалия човек могат да го посещават и да отдават своята почит към неговата памет.
Все повече, обаче, навлиза практиката урните да се държат в домовете на близките или да се занесат на определено място, където покойникът приживе е пожелал да бъде разпръсната пепелта му.
Кремирането дава далеч повече опции за близките на покойника, както и за самия покойник, който има възможността да избере къде да почиват останките му завинаги.
След като посочихме плюсовете на това останките на покойника да бъдат кремирани, следва да се запознаем и с недостатъците и по-точно с причините, повечето хора в България все още да предпочитат традиционното погребение.
На първо място следва да изясним, че в България има една лицензирана кремационна пещ, която може да извършва изгаряне на тленни останки и тя се намира в София.
Това означава, че хората, които не живеят в столицата са изправени пред допълнителни неудобства и сериозни разходи, ако искат да кремират тленните останки на своя близък. Това е и една от причините тази практика да не е все още толкова популярна.
Друга от причините е чисто религиозна – според православните канони и разбирания, душата на човек може да се пренесе в отвъдното единствено, след като той бъде погребан както християнската традиция повелява, а именно в земята.
Съвсем нормално е за вярващите хора да предпочетат да изпратят своя близък човек както традицията повелява – това обаче не отменя предимствата на кремацията, нито пък я забранява тотално.
Опитът ни показва, че има два варианта, при които се взима избор за начина на погребване – или покойникът сам е посочил какво предпочита приживе, или близките вземат решението след като смъртта е настъпила.
Второто е по-честа практика от първата, тъй като в немалко от случаите смъртта е настъпила неочаквано и е покосила покойника, без той да има предварително изявено желание.
Това често поставя близките пред сложна ситуация, в която самите те са достатъчно объркани от неочакваното събитие и избират да спазят традицията и да погребат покойника в гробното място.
В това няма нищо лошо или нередно, но е добре да вземете предвид предимствата на кремирането и да го обмислите добре.
Дори да отлагате мисълта за това, с идеята, че смъртта е далечно събитие, е много по-отговорно да помислите за това, дори само като концепция, за да сте наясно кой вариант предпочитате и да го съобщите на близките си.
За съжаление никой не е застрахован и смъртта застига всеки рано или късно. По-добре е да имате план, отколкото да вземете грешното решение под натиска на стреса и времето.
Ние като траурна агенция в София със сериозен опит, бихме казали, че и двете практики си имат своите предимства и изборът ви трябва да бъде взет на базата на това кое ще е по-удобно за близките на починалия – ако те нямат възможност да посещават гробното място редовно, тогава кремирането и поставянето на праха в урна е далеч по-практичният избор.